Пътепис на здрача
Спомените се разпръсват бавно...
Неотменно
настъпва бяла тишина.
Настъпва неусетно най-безследното
напръскано със точици от тъмнина.
Едно чудовище от нищото приижда -
безформено, безцветно и гнети.
Защото бъдещето със неземен рентген вижда...
нараства в хаоса, заплита те с коси.
И губиш силата да се прощаваш
с любимите довчерашни неща.
И губиш силата да оцеляваш
от керемидения залез натежал.
Калинка Хадесова вече доближава -
пълзи по лъч от тъмнина.
И всяко слънце опустява
низвергнато от бивша светлина.
© Младен Мисана All rights reserved.
