Пътища
Близък те чувствах – в сърцето ми скрит!
Истински мой, неизмислен, реален!
С толкова много любов е пропит
ликът ти сънуван, бленуван, кристален!
В душата ми извори пълни наля!
Ръцете ми жадни и миг не остави!
Моята мъка прогони, прозря
скритата болка, която ме дави!
Всичко това бе надежда, копнеж,
сладост, която мигът сътворява.
Може би в този неистов стремеж ...