Nov 12, 2011, 10:08 PM

Пътища 

  Poetry » Love
820 0 10

Пътища

 

Близък те чувствах – в сърцето ми скрит!

Истински мой,  неизмислен, реален!

С толкова много любов е пропит

ликът ти сънуван, бленуван, кристален!

 

В душата ми извори пълни наля!

Ръцете ми жадни и миг не остави!

Моята мъка прогони, прозря

скритата болка, която ме дави!

 

Всичко това бе надежда, копнеж,

сладост, която мигът сътворява.

Може би в този неистов стремеж

някак си  грешно те украсявах?

 

Стопи се мигът, любовта разпиля!

Лъсна отдолу прозата скучна...

Не искам обаче да изпитвам вина,

че всичко не пробвах и нищо не случих…

 

Пътища много пред теб ще стоят.

Толкова други възможности има!

Бързаш, припряно – все си на път,

дано не отминеш нещо значимо!

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??