Пътища
Пътища
Близък те чувствах – в сърцето ми скрит!
Истински мой, неизмислен, реален!
С толкова много любов е пропит
ликът ти сънуван, бленуван, кристален!
В душата ми извори пълни наля!
Ръцете ми жадни и миг не остави!
Моята мъка прогони, прозря
скритата болка, която ме дави!
Всичко това бе надежда, копнеж,
сладост, която мигът сътворява.
Може би в този неистов стремеж
някак си грешно те украсявах?
Стопи се мигът, любовта разпиля!
Лъсна отдолу прозата скучна...
Не искам обаче да изпитвам вина,
че всичко не пробвах и нищо не случих…
Пътища много пред теб ще стоят.
Толкова други възможности има!
Бързаш, припряно – все си на път,
дано не отминеш нещо значимо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
