Пътник във времето
Пътник във времето
Сенките покриват този ден,
тихо залез облака целува,
като лист, отронен в мен,
денят в забравата отплува,
думите тук нямат власт...
за живот, отмерен във минути,
студът и огънят на всяка страст
стихват под стъпките нечути
на времето - невидим господар.
Бъдеще... или един мираж
настойчиво напред зове...
вървя, събрал последния кураж
на епохата през сумрачните лесове,
душата ми бездомна, но щастлива
търси в стих бленувания рай,
само там, тя, единствено открива
любовта с начало, но без край
- както във съня мечтата я родила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
