Омръзна  ли  на  твоите очи
да скитат в женските брътвежи,
да плъзгат леки светлини,
умът им да ги забележи?

Умора   просна ли крака,
подути, прашни и безпътни
на всяка  следваща врата...
И побелял от прах дъхът ти
се спира стар, отчаян, озверен
почуквайки за сетен път във двора.
Отчетлив звън. Звъниш на мен?
Объркал си се. Много нови хора
отварят и говорят през глава.
А ти учудено разпитваш ги: "Къде е?"
"О, беше тук, но после проигра
 сърцето си в казино и прокле я*..."
Създаде нас, междините  души
да  се представяме за нея.
А тя  недостижима е. Над  нас лети.
В момента сигурно се смее...


*Любовта