Омръзна ли на твоите очи
да скитат в женските брътвежи,
да плъзгат леки светлини,
умът им да ги забележи?
Умора просна ли крака,
подути, прашни и безпътни
на всяка следваща врата...
И побелял от прах дъхът ти
се спира стар, отчаян, озверен
почуквайки за сетен път във двора.
Отчетлив звън. Звъниш на мен?
Объркал си се. Много нови хора ...