Пътуване
Качих се на кораб,
той вдигна платна
и сля се със вятър вълшебен,
към изгрева тръгна,
понесъл мечта
стопи се в света многоцветен.
Пътувах безкрайно
по водната шир,
приятели бяха ми чайки,
постигнах в душата
спокойствие, мир,
оставих се в плен на Земята.
Докоснах с ръка
хоризонта-мираж
и сила магична получих,
по-истинска бях,
по-добра от преди
и тайни вселенски научих.
Завръщах се дълго
към нашия бряг,
където ме чакаш с надежда
в морето отново
реално прозрях,
че само във теб се оглеждам.
~~
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
