Melanie (Елица Георгиева)
157 337
27.06.2009 г., 14:50 ч.

Пътуване 

  Поезия » Философска
622 0 8

Качих се на кораб,
той вдигна платна
и сля се със вятър вълшебен,
към изгрева тръгна,
понесъл мечта
стопи се в света многоцветен.

Пътувах безкрайно
по водната шир,
приятели бяха ми чайки,
постигнах в душата
спокойствие, мир,
оставих се в плен на Земята.

Докоснах с ръка
хоризонта-мираж
и сила магична получих,
по-истинска бях,
по-добра от преди
и тайни вселенски научих.

Завръщах се дълго
към нашия бряг,
където ме чакаш с надежда
в морето отново
реално прозрях,
че само във теб се оглеждам.

~~

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петя, накара ме да се изчервя и усмихна! Поздрави от мен!-
  • Аплодирам те!
  • Самолет, щастието спохожда според мен позитивно настроените към света души. Прекалено кратко сме на този свят, за да се ядосваме с хора, които просто не могат да бъдат други - Джон Гришам го е казал. Прекалено дълго бях потопена в тъга, хубавите книги на Исабел Алиенде ме върнаха към спокойствието и равновесието, което словото избликващо из под моите пръсти ми дава. Наистина щастието е единствено в човека до мен! Поздрави!-
    Христова, благодаря ти, много си мила.-
  • хубаво пишеш
  • Открих посланието! Щастието е в човека до теб! Радвам се на щастливите хора!
  • Дори, съгласна съм!-
    Юли, обичам пътуванията, така усещам истински ритъма на живота. Относно огледалото - щастливка съм аз, че открих в тоя огромен свят човек, който да ме приема с всичките ми странности! Пожелавам такъв късмет на всеки!-
  • "Човекът е човек, когато е на път!"
    Огледалото, в което се оглеждаме е отражение на нас самите...
  • песенно
Предложения
: ??:??