Пътуване
Бе лунна нощ, бе светла нощ,
звездите капеха над нас -
мъниста в разпиляна броеница
и ние пиехме от вените на времето
омайно, сладко, кръв червено вино.
И бяхме в храм с древна жрица,
и бяхме гладиатори в бой ,
качени в позлатена колесница
препускахме през времена безброй.
Пред нас, като в стара, мъдра книга,
но никога прочетена докрай,
откривахме ний своите химери,
и своя ад, и своя рай.
Когато утрото зора събуди
уморените следи по пясъка
вълна изгуби и вечност светла претвори,
аз знам, ще се събудим вече други...
Сега е нощ обаче, хайде, спи!
звездите капеха над нас -
мъниста в разпиляна броеница
и ние пиехме от вените на времето
омайно, сладко, кръв червено вино.
И бяхме в храм с древна жрица,
и бяхме гладиатори в бой ,
качени в позлатена колесница
препускахме през времена безброй.
Пред нас, като в стара, мъдра книга,
но никога прочетена докрай,
откривахме ний своите химери,
и своя ад, и своя рай.
Когато утрото зора събуди
уморените следи по пясъка
вълна изгуби и вечност светла претвори,
аз знам, ще се събудим вече други...
Сега е нощ обаче, хайде, спи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Панайотова Все права защищены
