ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
29 мая 2007 г., 14:22

Пътуване 

  Поэзия
585 0 9
Бе лунна нощ, бе светла нощ,
звездите капеха над нас -
мъниста в разпиляна броеница
и ние пиехме от вените на времето
омайно, сладко, кръв червено вино.
И бяхме в храм с древна жрица,
и бяхме гладиатори в бой ,
качени в позлатена колесница
препускахме през времена безброй.
Пред нас, като в стара, мъдра книга,
но никога прочетена докрай,
откривахме ний своите химери,
и своя ад, и своя рай.
Когато утрото зора събуди
уморените следи по пясъка
вълна изгуби и вечност светла претвори,
аз знам, ще се събудим вече други...
Сега е нощ обаче, хайде, спи!

© Таня Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??