13 нояб. 2008 г., 17:37

Пътуване

Поэзия » Философская

2.4K 0 7

Пътуване

"Помъдряваш" - ми каза Раздялата.
"Оглупяваш" - прошептя Любовта.
"Разпиляваш се" - буйстваше Разумът.
"А сега накъде да вървя?"

Попитах Сърцето, то нищо не каза,
притихнах отчаян, тогава го чух,
отмерваше Времето лудо -
туп-туп, тик-так, туп-туп...

Реших да напредвам - глутница спомени,
плахо отстъпих - ято мечти,
а в огледалото пак ми се смееше
онази усмивка от детските дни.

13.11.2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Хареса ми!
Поздрави!

2008-11-14T06:10:28+02:00
U (Краси Иванов)

Хей,пишеш страхотно.Интересно и забавно!

2008-11-13T23:08:29+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Слушай сърцето..

2008-11-13T20:30:37+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Прекрасен стих!!!
Поздравления!!!

2008-11-13T19:33:33+02:00
дкф99 (Диди Ф)

Това пътуване на всеки е познато, но тук е описано толкова реалистично и лаконично, че всеки може да се познае.
Прекрасно стихотворение.

2008-11-13T19:28:28+02:00