Nov 13, 2008, 5:37 PM
Пътуване
Пътуване
"Помъдряваш" - ми каза Раздялата.
"Оглупяваш" - прошептя Любовта.
"Разпиляваш се" - буйстваше Разумът.
"А сега накъде да вървя?"
Попитах Сърцето, то нищо не каза,
притихнах отчаян, тогава го чух,
отмерваше Времето лудо -
туп-туп, тик-так, туп-туп...
Реших да напредвам - глутница спомени,
плахо отстъпих - ято мечти,
а в огледалото пак ми се смееше
онази усмивка от детските дни.
13.11.2008 г.
© Маранди All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хей,пишеш страхотно.Интересно и забавно!
-
Слушай сърцето..
-
Прекрасен стих!!!
Поздравления!!! -
Това пътуване на всеки е познато, но тук е описано толкова реалистично и лаконично, че всеки може да се познае.
Прекрасно стихотворение. -
хубаво е!очаквам следващите!
поздрав! -
Така е през първите 108 години, аз съм го изпитала. През вторите 108 Сърцето пее "трака-трак,ти-ри-ри-рам"
и...влакът бърза към последна гара. Най-важна е усмивката,с която ще го изоставим !Поздрав! Развесели ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!