Пътуване
"Помъдряваш" - ми каза Раздялата.
"Оглупяваш" - прошептя Любовта.
"Разпиляваш се" - буйстваше Разумът.
"А сега накъде да вървя?"
Попитах Сърцето, то нищо не каза,
притихнах отчаян, тогава го чух,
отмерваше Времето лудо -
туп-туп, тик-так, туп-туп...
Реших да напредвам - глутница спомени,
плахо отстъпих - ято мечти,
а в огледалото пак ми се смееше
онази усмивка от детските дни.
13.11.2008 г.
© Маранди All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
