13.11.2008 г., 17:37 ч.
Пътуване
Пътуване
"Помъдряваш" - ми каза Раздялата.
"Оглупяваш" - прошептя Любовта.
"Разпиляваш се" - буйстваше Разумът.
"А сега накъде да вървя?"
Попитах Сърцето, то нищо не каза,
притихнах отчаян, тогава го чух,
отмерваше Времето лудо -
туп-туп, тик-так, туп-туп...
Реших да напредвам - глутница спомени,
плахо отстъпих - ято мечти,
а в огледалото пак ми се смееше
онази усмивка от детските дни.
13.11.2008 г.
© Маранди Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хей,пишеш страхотно.Интересно и забавно!
-
Слушай сърцето..
-
Прекрасен стих!!!
Поздравления!!! -
Това пътуване на всеки е познато, но тук е описано толкова реалистично и лаконично, че всеки може да се познае.
Прекрасно стихотворение. -
хубаво е!очаквам следващите!
поздрав! -
Така е през първите 108 години, аз съм го изпитала. През вторите 108 Сърцето пее "трака-трак,ти-ри-ри-рам"
и...влакът бърза към последна гара. Най-важна е усмивката,с която ще го изоставим !Поздрав! Развесели ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!