12 дек. 2009 г., 00:28

Пътуване

576 0 6

 

 

Над смълчаните села

и препускащите ниви

бавно гасне вечерта,

бавно гасне и изстива.

 

Бяга пътя срещу мен,

но добро ли ми вещае?

По ефира "Бони М"

се изгубиха в безкрая.

 

Само верният мотор

вън на вятъра приглася

и смрачения простор

буди с песен моногласа.

 

Всеки вик остава глух,

всеки поглед е пустинен,

щом го няма твоя дух

с весел смях да ме задмине

 

и по снежните следи,

по утъпкана пъртина

да ме скрие от беди

топлина където има:

 

До отворена врата

и запалено огнище

и до късно през ноща

късни чувства да разнищвам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...