12 дек. 2009 г., 00:28

Пътуване

581 0 6

 

 

Над смълчаните села

и препускащите ниви

бавно гасне вечерта,

бавно гасне и изстива.

 

Бяга пътя срещу мен,

но добро ли ми вещае?

По ефира "Бони М"

се изгубиха в безкрая.

 

Само верният мотор

вън на вятъра приглася

и смрачения простор

буди с песен моногласа.

 

Всеки вик остава глух,

всеки поглед е пустинен,

щом го няма твоя дух

с весел смях да ме задмине

 

и по снежните следи,

по утъпкана пъртина

да ме скрие от беди

топлина където има:

 

До отворена врата

и запалено огнище

и до късно през ноща

късни чувства да разнищвам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...