Пътуваме във мрак, разтворени в безкрая,
потънали във времето, в безбрежната тъма.
Във всичко сме и в нищо, но ето, че накрая
проблясква светлина, и ние сме в дома.

В началото е светло, неясно, някак сиво.
В началото в мъгла е скрит светът от нас.
Но после се избистря. Родени сме и живи!
А значи, че умираме, по-малко всеки час.

Във луда въртележка завърта ни  животът.
Нахлува в нас могъщо, със цвят и аромат.
И мислим, че е вечен, а мислим го защото,
сме глупави деца, в един прекрасен свят.

Но времето ни носи, то в нас е - ние в него.
Любов, успех, семейство и радости, и скръб.
Изграждаме мечтите си със модулчета лего,
а мислим, че строим със як челичен дъб.

Помита ги понякога жестоко урагана.
Безмилостно отвява ги, далеко във нощта.
Но рано или късно, зараства тая рана,
и пак строим със лего, мечта подир мечта.

Животът ни - глухарче, с хвърчилките отлита.
Изтляват и мечтите, умира любовта.
Не, нямаме надежди, броим си вече дните.
С озъбена усмивка очаква ни смърта.

И ето пак сме в мрака, разтворени в безкрая,
потънали във времето, в безбрежната тъма.
Във всичко сме и в нищо, но ето че накрая,
проблясква светлина. Отново сме в дома.

Автор: ПИ