Пътуваме във мрак, разтворени в безкрая,
потънали във времето, в безбрежната тъма.
Във всичко сме и в нищо, но ето, че накрая
проблясква светлина, и ние сме в дома.
В началото е светло, неясно, някак сиво.
В началото в мъгла е скрит светът от нас.
Но после се избистря. Родени сме и живи!
А значи, че умираме, по-малко всеки час.
Във луда въртележка завърта ни животът.
Нахлува в нас могъщо, със цвят и аромат.
И мислим, че е вечен, а мислим го защото,
сме глупави деца, в един прекрасен свят. ...