26 сент. 2019 г., 14:38

Пътуване

462 0 2

ПЪТУВАНЕ

 

Рисувам те... или сънувам...

Мъглата... пред погледа се стича.

Криле от цветната есен ревнуват

и ме обгръщат с нежно обичане.

 

Милват ме ръцете ти страстно.

Зад нас бушува синьото море.

Воала пада. В целувките гасна.

Потъвам в очите ти - черно небе.

 

Рисувам те... или сънувам...

Илюзия си на мойто сърце.

Към тебе, Любов, все пътъвам...

В усета ми изминаха векове...

 

26 09 2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...