26 сент. 2019 г., 14:38

Пътуване

467 0 2

ПЪТУВАНЕ

 

Рисувам те... или сънувам...

Мъглата... пред погледа се стича.

Криле от цветната есен ревнуват

и ме обгръщат с нежно обичане.

 

Милват ме ръцете ти страстно.

Зад нас бушува синьото море.

Воала пада. В целувките гасна.

Потъвам в очите ти - черно небе.

 

Рисувам те... или сънувам...

Илюзия си на мойто сърце.

Към тебе, Любов, все пътъвам...

В усета ми изминаха векове...

 

26 09 2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...