Пътуване

Poesía

463 0 2

Рисувам те... или сънувам...

Мъглата... пред погледа се стича.

Криле от цветната есен ревнуват

и ме обгръщат с нежно обичане.

Милват ме ръцете ти страстно.

Зад нас бушува синьото море.

Воала пада. В целувките гасна.

Потъвам в очите ти - черно небе.

Рисувам те... или сънувам...

Илюзия си на мойто сърце.

Към тебе, Любов, все пътъвам...

В усета ми изминаха векове...

26 09 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

NadeBo (Надежда Борисова)

Благодаря от сърце, Пепи! Радвам се на четенето и одобрението ти!

2019-09-28T18:07:55+03:00
palenka (П Антонова)

Всичко е в усета! Поздравления!

2019-09-26T21:28:11+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0