Пътуване

Poesía

466 0 2

Рисувам те... или сънувам...

Мъглата... пред погледа се стича.

Криле от цветната есен ревнуват

и ме обгръщат с нежно обичане.

Милват ме ръцете ти страстно.

Зад нас бушува синьото море.

Воала пада. В целувките гасна.

Потъвам в очите ти - черно небе.

Рисувам те... или сънувам...

Илюзия си на мойто сърце.

Към тебе, Любов, все пътъвам...

В усета ми изминаха векове...

26 09 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

NadeBo (Надежда Борисова)

Благодаря от сърце, Пепи! Радвам се на четенето и одобрението ти!

2019-09-28T18:07:55+03:00
palenka (П Антонова)

Всичко е в усета! Поздравления!

2019-09-26T21:28:11+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0