NadeBo (Надежда Борисова)
5 462

26.09.2019 г., 14:38

Пътуване

Поезия

460 0 2

Рисувам те... или сънувам...

Мъглата... пред погледа се стича.

Криле от цветната есен ревнуват

и ме обгръщат с нежно обичане.

Милват ме ръцете ти страстно.

Зад нас бушува синьото море.

Воала пада. В целувките гасна.

Потъвам в очите ти - черно небе.

Рисувам те... или сънувам...

Илюзия си на мойто сърце.

Към тебе, Любов, все пътъвам...

В усета ми изминаха векове...

26 09 2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

NadeBo (Надежда Борисова)

Благодаря от сърце, Пепи! Радвам се на четенето и одобрението ти!

2019-09-28T18:07:55+03:00
palenka (П Антонова)

Всичко е в усета! Поздравления!

2019-09-26T21:28:11+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0