Пътуване до мама
И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора
върху чисто платно, от брашно и любов натежало...
И присядат смирено край нея животни и хора,
всеки стиснал във скута си своята купичка бяла.
Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има.
Не оставя за себе си даже строшена коричка.
И със своята обич и своята сила за трима
до небето израства. И сякаш е майка на всички.
Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по пладне –
вие идвайте тихо, сами или двама по двама.
Аз ще давам по равно на всички, които са гладни,
и ще расна полека... Додето достигна до мама.
© Ники Комедвенска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Красив и обичащ стих!
-
Стой тук и не бързай. Благодаря. Чета те отдавна и обичам стиховете ти.
-
Прочетох вашата книга "ТРИ МОЛИТВИ" и много ми хареса...
-
Неподражаемата Ники!
-
С удоволствие дойдох тук да прочета отново, Ники! Много късно осъзнаваме какъв пример са ни завещали нашите майки.
"Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има."!!!!
Няма го вече, за съжаление, това безрезервно себераздаване от цялата ни душа! -
Колко е хубаво!
-
Много любов и красота не само в точенето на корите,в цялата картина,която си описала,в чудесните думи.Трогната съм!
-
Ники, разплака ме на финала... Бъди благословена!
-
Бих повторила думите на Елица и Младен,абе всички са казали толкова истини и пак са малко,за това,което заслужаваш с тоя стих,Ники!Трогателно,истинско,издържано от всяка посока,създава наслада на душата на всички!!Ще те последвам,за да не те пропусна.Ти само пиши!И отговаряй,за да разберем,че четеш отзивите ни!
-
И ние с мама точехме юфка..., а сега без нея сякаш всичко съм готова да забравя... Стегна ме за гърлото... Плача, Ники...
-
Kолко любов и красота имаше в точенето на корите, и топлота, не от горещото време в което се правят разбира се... Върна ме далеч, далеч...
А майсторството, то е безспорно! -
Затрогваща любов към абраза на майката!!!!! Просто- класика!
Изчистен стих и точно в целта!Оценявам го!Поздравление, Ники!!!!! -
Голяма си.
-
Силно въздействаща творба...
-
Приятно ми е да се лутам в този сайт заради такива автори! Благодаря, Ники!
-
За образа на Майката и за преклонението пред нейния образ много е казано тук. Споделям.
Но аз искам да обърна внимание на друго: нека се види от всички, че философските внушения могат да се постигнат само чрез ясен, изчистен от натруфеност и отвлечена символика израз - решаваща е дълбочината на мисълта.
А този безупречен по форма класически стих ми крепи вярата, че традиционната поезия има своето бъдеще...
Поздрави! -
За този стих те прегръщам силно, силно!За майчината обич те възхвалявав!Все тaка...Браво!
-
Настръхнах от умиление и удоволствието
да се насладя на "обичта на мама"!
Дълбоко трогващ и докосващ стих! -
!!
-
Страхотно стихо! Поздрав, великолепно е (:
-
Прекрасен до сълзи стих!! Поздравления, Ники! Невероятна си!!!
-
Много стоплящ стих ,много нежен и предаден с много любов!Поздрави!!!
За МАЙКИТЕ винаги с любов! -
Разтърсващо!
-
"и ще расна полека... Додето достигна до мама."
Всеки коментар би прозвучал кухо и клиширано,затова мълчаливо се прекланям пред таланта ти и пред нашите майки. -
С поздравления!!!
-
Мълчалив поклон!!!
-
След Димчовото: "Да се завърнеш в бащината къща...", това е едно от най-силните стихотворения, посветени на святия образ на една истинска майка, което ми се е случвало да прочета. Жалко, аз нямах щастието да усетя всичко това директно върху себе си, но чрез силата на този стих, сякаш го изпитах, макар и опосредствено.
Поздравление за толкова хубавото стихотворение на вечната тема - майка! -
Върна ме някъде там, в детството, при моята майка която точеше кори.
Ники, невероятна си! -
Прекрасен стих!!!Обичам поезията ти, Ники!
-
Респект!
-
Стиховете за майките ни са най–истинските!Твоят е и безкрайно талантлив!
-
Много красив и богат стих!!!
БРАВО!!! -
Великолепно и добро ..като мама
-
Прекрасно е!
В една песен на Сергей Трофимов се казва: "Все мы дети, пока наша мама жива..."
Дай Боже всекиму колкото може по-дълго да има щастието да се връща при "усмивката топла на мама".
Поздрав, Ники! -
много силно стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
