21 дек. 2004 г., 11:05

Пътуване в дъжда

1.3K 0 4
Като капчици кръв по шосето,
стопове светят в дъжда
и чистачките удрят превзето
мокрите предни стъкла!
Песничка с два-три куплета
със копнеж по големия свят
тихо седи във купето
и пътува към близкия град.
Може би там след полето
чакат Ибиса, Хавай,
може би там е момчето
от Пуерториканския край!
Или са само измамите
на тези проклети чистачки,
които махат за сбогом
на нашите скъпи играчки….
Като капчици кръв по шосето,
стопове – цял океан
по средата островче, на което
май сме Робинзон и Петкан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дъждовно, копненжно, страхотно!Като го чета имам желание да видя Ибиса, далечните острови целият свят. Да пътувам, да изпитвам носталгия, да се връщатам и да заминавам пак.А и светът е толкова голям, че харесва ни или не сме Робинзоновци, загубили се в него
  • обичам дъждовни стихове...
  • А харесва ли ти да бъдеш Петкан или изгубен като Робинзон
  • Харесва ми!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...