Пътуващи звезди
Под лунните брождения на здрача
пътуват с влюбени сияния звезди.
Потрепкват, като листи в необятна
космическа галактика на две очи.
Клепачите им са морета от мечтания.
Разтварят дверите на светъл храм
и коленичили сълзи в моления
нашепват думите, които аз не знам.
Извират от душа мастилена
и сини са следите им в сърцето,
изписват кръгове, а аз съм уморена
да изброя пътеките им по небето.
Протягам дланите към Млечната пътека,
да уловя във шепите сияйна светлина.
Светулка малка, кацнала в дланта ми,
ми подари от свойта мъничка искра...
Сега я нося в себе си и вярвам,
че ще избуи във огън за живот.
На трепкаща звездичка се усмихвам,
а тя зове ме към безмерната любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
