16 янв. 2025 г., 14:43

Пътят благ

439 1 0
Пътят благ

 

Тръгнал си по пътя благ,

ходиш към звездите чак

и незнайно от къде

Господ тихо те зове.

Поогледаш се и виждаш,

много братя и сестри,

близо са до теб, дерзаят,

искат вечния да опознаят.

Какъв си бил, това сега не споменавай,

гледай ти напред, помагай,

сам ти себе си раздавай.

Любовта тури за украшение,

мъдростта пък за ограда.

Страх какво е, ти сега недей се спира.

Гледай напред,

към обещания ни златен век.

Радваш се на всичко

малко и се чудиш, как така не

си го виждал до сега.

Гледаш малките мушици,

даже малките тревици,

радост блика покрай теб,

изумен от този свет,

който Господ е създал,

няма проза няма жал.

Има само тук веселие и любов

към ближния и Бога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...