20 февр. 2020 г., 00:08

Пътя към тебе

1.1K 1 2

ПЪТЯ КЪМ ТЕБЕ

 

Препускам между вселените. 
Палач съм на истини.

 

Угасих осветлението
и липсите ме полазиха... 
Имам панически страх
от буболечки...

 

Истерия... 

 

Усмирителна риза сложете ми! 
Завържете здраво ръкавите! 
В бялата стая и толкова мека,
защо не мога да разбия вината?! 

 

Подушвам присъствието ти... 
Мозъкът ми се шегува...
играе си с мен. 
Рисувам с пръстите на краката си 
по стените щрихи от спомени. 

 

После се къпя в светлината
на лампата
представям си, че е
пролетен дъжд... 
Ключът завъртя се
в ключалката... 
прилича ми на смеха ти. 

 

Обърках всичко... 
Дали ще намеря отново
пътя към тебе?!?... 
или ще се погубя... 
в синева от безвремие...

 

19 Февруари 2020г.

©Екатерина Глухова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...