ПЪТЯ КЪМ ТЕБЕ
Препускам между вселените.
Палач съм на истини.
Угасих осветлението
и липсите ме полазиха...
Имам панически страх
от буболечки...
Истерия...
Усмирителна риза сложете ми!
Завържете здраво ръкавите!
В бялата стая и толкова мека,
защо не мога да разбия вината?!
Подушвам присъствието ти...
Мозъкът ми се шегува...
играе си с мен.
Рисувам с пръстите на краката си
по стените щрихи от спомени.
После се къпя в светлината
на лампата
представям си, че е
пролетен дъжд...
Ключът завъртя се
в ключалката...
прилича ми на смеха ти.
Обърках всичко...
Дали ще намеря отново
пътя към тебе?!?...
или ще се погубя...
в синева от безвремие...
19 Февруари 2020г.
©Екатерина Глухова
© Екатерина Глухова Всички права запазени