Път, по който ний вървим,
път през друми и реки.
Двама с теб накрай гора
чакаме се в самота.

Път незнаен и зловещ - 
лед от айсберг, зной от свещ,
с дъх вседишащ и горещ,
аз те вдъхвам, ти не щеш.

Огънят гори ме вездесъщ,
разпалва ме незнайна страст 
и гоня каменния мраз -

дано, дано си моят мъж...

Не искам да умреш за мен,
не искам и да бъдеш в плен.
За мене ти си свобода,
с която мога да летя.

За мен си повече от ден -
безвремие всевечно там,
където две слънца се взират 
едно във друго без покой
и сините очи намират 

небе във звездния порой.

2001