Пътят....
Пътят на устните...
Нощта е тихото пристанище където
приста́ва разлюляната ми плът
и търся след Безкрая на морето
на любовта загадъчната гръд...
... Очите на безсънието взряни
във тъмното извайват чудеса,
а моите неуморими длани
пътуват дълго в твоята коса...
И устните пътуват, но се спират
на тялото ти в тайните места,
където като чудо на Всемира
енергия укрита на страстта:
неукротима и нетърпелива
очаква своя недокоснат миг
и ето –„Двете начала“ се сливат
със взрив и тържествуващ вик!...
... А върху нас на Времето вълните
връхлитат разбущувани и зли,
но правим вълноломи от душите
за да ги спрем, макар че ни боли́,
за да пътуват устните ми дълго
на тялото ти в тайните места
и с благодарност да те галя мълком
след всеки вихрен порив на страстта!...
Някога в морето
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
