Накъде ще поема

Не е важно сега

Нямам вече дилема

Нов път чертае мойта съдба. 

Просто е - верният път е напред.

Сложно е да опитвам да смеся огън и лед. 

Тръгвам, понесла със себе си много тъга. 

Ще я изхвърля по пътя, ще дишам дълбоко и ще изправя глава. 

Сега отговори няма. 

Няма въпроси дори. 

Няма и как да сме двама. 

Затова тръгвам, прости!

Девет планини ни делят

И девет морета. 

Невъзможен бе нашият път

И краят логично дойде - ето!

Ето на прага съм, тръгвам, махам с ръка, 

А ти просто нехаеш.. 

Искаш да видиш мене в прахта

Да газиш брутално тъй, както само ти знаеш. 

Тръгвам, че бързам

Не, не знам на къде, 

А не ме и попита. 

Но знам - на далече от теб, 

Дори и сама да се скитам. 

Ще мине нощ, 

Ще дойде и ден по-светъл от днеска.

Ще е пълен с красота само за мен. 

И щастието ще е много лесно. 

Не ме е страх, 

Че днес е непрогледен мрак. 

Не ме тревожи на кого ще се усмихвам. 

Боли, че се подлъгах пак

Че Вярата си подарих, захвърли я и днес от теб отлитам.

Да, тръгвам. Пътят е напред. 

Чертае старата Съдба покров незнаен. 

Не мога да живея в лед. 

И знам, че светлината чака ме накрая.