25 мая 2008 г., 19:02

Пътят към теб

867 0 2
Тази любов е обречена на тъга.
Но аз поех пътя и ще го извървя.
По пътя вървя, без да се обръщам.
По него тръгвам и по него се връщам.
Този път ме води при теб...
Вървя напред и опитвам да те доближа.
Но ти все повече се отдалечаваш от мен.
Само луната огрява пътя в нощта.
Душата ми потъва в черния мрак.
Опитвам светлина да открия, но как?
Угасна отдавна слънцето в моя ден,
откакто ти си далече от мен...
Но по пътя аз ще вървя без да спирам,
ще търси сърцето ми твоите следи.
Ще вървя, докато светлина не открия,
защото моята светлина си ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...