Тази любов е обречена на тъга.
Но аз поех пътя и ще го извървя.
По пътя вървя, без да се обръщам.
По него тръгвам и по него се връщам.
Този път ме води при теб...
Вървя напред и опитвам да те доближа.
Но ти все повече се отдалечаваш от мен.
Само луната огрява пътя в нощта.
Душата ми потъва в черния мрак.
Опитвам светлина да открия, но как?
Угасна отдавна слънцето в моя ден,
откакто ти си далече от мен... ...