May 25, 2008, 7:02 PM

Пътят към теб

  Poetry » Love
861 0 2
Тази любов е обречена на тъга.
Но аз поех пътя и ще го извървя.
По пътя вървя, без да се обръщам.
По него тръгвам и по него се връщам.
Този път ме води при теб...
Вървя напред и опитвам да те доближа.
Но ти все повече се отдалечаваш от мен.
Само луната огрява пътя в нощта.
Душата ми потъва в черния мрак.
Опитвам светлина да открия, но как?
Угасна отдавна слънцето в моя ден,
откакто ти си далече от мен...
Но по пътя аз ще вървя без да спирам,
ще търси сърцето ми твоите следи.
Ще вървя, докато светлина не открия,
защото моята светлина си ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...