Пътят към теб
Всичко реално ни разделя, но в мечтите си се търсим и
искаме да сме заедно, а това понякога е много повече...
Студена зимна вечер ме обгръща,
въпреки топлината на светлата стая.
Моите мисли в образ превръща
и както съм будна, тъй сънно мечтая.
Срамежлив лунен лъч зад пердето наднича -
той е пътят, който към теб ме повежда.
Крехък е като око на птиче,
затова с мен пристъпва безкрила надежда.
Напред и нагоре -
сред дълбокия здрач на звездите.
Няма капка умора -
тихо само сълзят нозете.
И вървим така цяла минала вечност,
и те търсим даже в черните дупки,
а времето носи прашинки безбрежност
и свършва се - скоро зора ще разпукне.
Правя последно безкръвно усилие -
изричам забравена от векове молитва.
Езическо е моето поверие
и действа само по време на жътва.
Луната потънала е в пряспа снежна,
до жарката чувствена жътва почакай ме,
защото пътят, който към тебе отвежда,
сега е обречен да води за никъде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славяна Все права защищены
