9 дек. 2007 г., 16:52

Пътят на ангела

695 0 0

"Бледа си..." - С тревога каза майчински

 жената, дала ми живот.

"Добре съм..." - Сухи устни бавно

 издишаха последен оборот.

"Не трябваше в студа да порастеш.

За хляб щяхме все да съберем

Детството ти мина без копнеж,

все нещо трябваше да продадем."

"Не е така,  детето в мен е още,

макар, че нямах време за игри.

В съня си пищен нощем

имахме и пълна маса, и пари.

Играчки имах, и елха за Коледа,

С тебе украсявахме я, да,

после слагахме пакети лъскави,

да се изненадаме на сутринта.

Не съм била различната от другите,

по-вехти дрехи носех без различие.

нали надеждата не губехме,

това бе моето величие.

Сега недей тъгува, с теб съм..."

Очите заблестяха за последно.

Снежинките отвън горко заридаха,

майчина прегръдка до ангела приседна...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...