"Бледа си..." - С тревога каза майчински

 жената, дала ми живот.

"Добре съм..." - Сухи устни бавно

 издишаха последен оборот.

"Не трябваше в студа да порастеш.

За хляб щяхме все да съберем

Детството ти мина без копнеж,

все нещо трябваше да продадем."

"Не е така,  детето в мен е още,

макар, че нямах време за игри.

В съня си пищен нощем

имахме и пълна маса, и пари.

Играчки имах, и елха за Коледа,

С тебе украсявахме я, да,

после слагахме пакети лъскави,

да се изненадаме на сутринта.

Не съм била различната от другите,

по-вехти дрехи носех без различие.

нали надеждата не губехме,

това бе моето величие.

Сега недей тъгува, с теб съм..."

Очите заблестяха за последно.

Снежинките отвън горко заридаха,

майчина прегръдка до ангела приседна...