Пътят на бездомния

21 дек. 2018 г., 00:52

Поэзия » Другая

777 8 8

Капризно беше времето тогава.

Реколтата от грозде – своенравна.
Днес всяка чаша вино ме влудява,
дордето си полюшне ханша плавно.

Щом тоя дъх на прецъфтяла младост,
копнежно път към мен намира,
как устните намират сладост
на боговете мъдри в елексира.

Капризно беше времето тогава.

И жаждата бе мъчна. И жените.
Там дето днес бодилът избуява –
закотвил е махалото на дните.

Навярно съм обичал като луд,

щом всяка глътка вино ми припомня,
очите на девойка – черен път...
Навярно туй е пътят на бездомния.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-12-23T18:25:24+02:00

Много ми хареса, Лори, прекрасно е и си го слагам в любими!
Топли семейни Рождественски празници ти желая!
ZamDirector (Jane Doe)

2018-12-22T20:16:51+02:00

Благодаря ви!
dansyto (Данаил Таков)

2018-12-22T14:31:08+02:00

Харесах, Лора! Поздравления!
Довереница (Дочка Василева)

2018-12-22T00:53:05+02:00

Да права си... Капризно време беше.
(И ние бяхме стройни и високи)
И всичкото, което ни се щеше
с капризи го постигахме. Ех, спомени
Burns

2018-12-21T17:16:35+02:00

Много силно!
Katriona (Кети Рашева)

2018-12-21T17:12:41+02:00

Носталгично за времето на мъчните жени! Прекрасен стих!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-12-21T11:16:53+02:00

На Боговете им дай еликсир:
и гледай ти тогава-пир!
yotovava (Валентина Йотова)

2018-12-21T09:45:03+02:00

И жаждата бе мъчна. И жените.

Хубаво.