ZamDirector (Jane Doe)
74 506
21.12.2018 г., 0:52 ч.

Пътят на бездомния 

  Поезия » Друга
880 8 8

Капризно беше времето тогава.

Реколтата от грозде – своенравна.
Днес всяка чаша вино ме влудява, 
дордето си полюшне ханша плавно.

 

Щом тоя дъх на прецъфтяла  младост,
копнежно път към мен намира,
как устните намират сладост
на боговете мъдри в елексира.

 

Капризно беше времето тогава.

И жаждата бе мъчна. И жените. 
Там дето днес бодилът избуява –
закотвил е махалото на дните. 

 

Навярно съм обичал като луд, 

щом всяка глътка вино ми припомня,
очите на девойка – черен път...
Навярно туй е пътят на бездомния. 
 

© Jane Doe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??