Пътят на бездомния
Капризно беше времето тогава.
Реколтата от грозде – своенравна.
Днес всяка чаша вино ме влудява,
дордето си полюшне ханша плавно.
Щом тоя дъх на прецъфтяла младост,
копнежно път към мен намира,
как устните намират сладост
на боговете мъдри в елексира.
Капризно беше времето тогава.
И жаждата бе мъчна. И жените.
Там дето днес бодилът избуява –
закотвил е махалото на дните.
Навярно съм обичал като луд,
щом всяка глътка вино ми припомня,
очите на девойка – черен път...
Навярно туй е пътят на бездомния.
© Jane Doe All rights reserved.
