29 окт. 2014 г., 07:33  

Пътят на сълзите

1K 1 0

Потайно скрити са на сълзите следите,

премрежени в усмихнати очи.

Красиви, нежни и понякога открити.

Наивни, неразказани, мечти.

 

Загатнати, усукани в небрежност,

потиснати в захласнати мечти.

Неземни в своята безбрежност,

но въпреки това - сълзи.

 

И радостни, измъчени и гневни,

макар без нужда, без вина, от жал.

Неспиращи, нестихващи, душевни.

Безмълвни, бездиханни, от печал.

 

И давещи се в чашите бездънни,

изплакани с пресъхнали очи.

Изгарящи, пречистващи, потребни,

след порива им нищо не личи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иринка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...