Леа-Естер (Л-Е)
109 57
2 нояб. 2011 г., 05:53

Пътят на сълзите 

  Поэзия » Белые стихи
1230 0 5

Кога успяхме да гримираме

                   така душите си...

 

Във кой от времето ни...

Ранен или късен час...

 

Защо забравихме грима в очите си...

Не в миглите...

В зениците си нарисувахме...

Лъжовност някаква

 

Един красив колаж

 

Една игра на призраци~

Мираж

А ние за действителност го мислехме...

.............

И всеки ден с една и съща четчица

Поставяме боичките...

Изпаднали във транс

Рисуваме

 

Не в миглите...

Душите наши нагримираме...

 

В захлас позираме

Във зала пълна с криви

Лъскави стъкла...

Които

 

Огледала на собствените си сърца

Наричаме

 

А всъщност са

Една илюзия,

Отиваща си с първата сълза...

 

ДУШИТЕ НАШИ

         Нагримирахме

(мълча)

 

А палитрата уж многоцветна е

 

Но не растат в градините

Онез уханно нежни влюбени цветя...

Защото този грим нетраен е,

А истинското цвете

Е плод на Любовта между

Ръцете ни...

Които, търсещи се в тъмното,

Оставят топли спомени

В различни цветове

В зависимост от времето

 

Понякога рисуват зима в лятото

И снежинки бели

В пясък летен и вълна

С танцуващо море

И чувствени сирени,

Ухажващи не мене...

ТЕБЕ, МИЛИ!

Устните вълшебни

Твойто име тихичко шептят~*

 

Една от тях огледалце има в своята душа

Което твое е~

Подарък то безценен е,

Защото в него твоят Лик, Любими мой,

Останал е...

Тъй чист и непринуден

Като Ангелска сълза...

 

Дали успяхме...

ДУШИТЕ СИ ДА НАГРИМИРАМЕ...

Или това е просто заговорил в нас страха...

Уплашени, че чувстваме,

Решихме маските си свои

да не сваляме дори в нощта

 

защото и на нея вяра нямаме

Луната все тъй ярко свети винаги

И гледа ни...

 

Какво красиво огледало е!

Защо тогава плашим се

От тази яркост,

Та нали е отразена тази светлина

 

И в нея нашите лица намираме

- Защо пак плачеш, МИЛИ, ТИ!?

ЛЮБИМИ МОЙ!!!

Сълзица след сълзица

Сбирам в чашката на своята душа...

 

...............

Уплашен скри се някъде страха...

А от боичките рисуващи илюзии

 

Остана само една кутийка малка,

В която днес посяхме семенца

 

Поливам ги~*

 

И израсна във кутийката

от гримове

Една уханно нежна влюбена леха

Със Ангелски сълзи поливана,

Събирани от моята ръка...

 

 

~&* ПЪТЯТ НА СЪЛЗИТЕ~&*

 

Самотни и тъжни дланите ми~Л-Е

Първи дъх… 1 ноември 2011 г

( 22:00 ч)

 

http://www.vbox7.com/play:ead73583b2

© Л-Е Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всичко разбирам със сърцето си! Благодаря, за нежността и красотата които се виждат навсякъде в поезията ти!
  • Благодаря Ви! Замълчавам.
  • Доста често нямам какво да кажа относно произведенията ти. Емоцията и стиховете говорят сами за себе си, а аз съм късметлийка, че мога да те чета!
    Благодаря ти за удоволствието, което ми подаряваш с всеки твой стих!
  • Харесах като балада си описала чувства в слова!Изстрадано!Прекрасно !Поздрав!
  • Сълзица след сълзица

    Сбирам в чашката на своята душа

    Това което си написала,трудно се коментира,едно заради толкова истина, която прозира от всеки ред и второ,тази чувствителна твоя душа,дето е побрала,сълзите на много поети.Нали знаеш,че поетите плачат-когато се смеят!Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??