2.11.2011 г., 5:53

Пътят на сълзите

1.7K 0 5

Кога успяхме да гримираме

                   така душите си...

 

Във кой от времето ни...

Ранен или късен час...

 

Защо забравихме грима в очите си...

Не в миглите...

В зениците си нарисувахме...

Лъжовност някаква

 

Един красив колаж

 

Една игра на призраци~

Мираж

А ние за действителност го мислехме...

.............

И всеки ден с една и съща четчица

Поставяме боичките...

Изпаднали във транс

Рисуваме

 

Не в миглите...

Душите наши нагримираме...

 

В захлас позираме

Във зала пълна с криви

Лъскави стъкла...

Които

 

Огледала на собствените си сърца

Наричаме

 

А всъщност са

Една илюзия,

Отиваща си с първата сълза...

 

ДУШИТЕ НАШИ

         Нагримирахме

(мълча)

 

А палитрата уж многоцветна е

 

Но не растат в градините

Онез уханно нежни влюбени цветя...

Защото този грим нетраен е,

А истинското цвете

Е плод на Любовта между

Ръцете ни...

Които, търсещи се в тъмното,

Оставят топли спомени

В различни цветове

В зависимост от времето

 

Понякога рисуват зима в лятото

И снежинки бели

В пясък летен и вълна

С танцуващо море

И чувствени сирени,

Ухажващи не мене...

ТЕБЕ, МИЛИ!

Устните вълшебни

Твойто име тихичко шептят~*

 

Една от тях огледалце има в своята душа

Което твое е~

Подарък то безценен е,

Защото в него твоят Лик, Любими мой,

Останал е...

Тъй чист и непринуден

Като Ангелска сълза...

 

Дали успяхме...

ДУШИТЕ СИ ДА НАГРИМИРАМЕ...

Или това е просто заговорил в нас страха...

Уплашени, че чувстваме,

Решихме маските си свои

да не сваляме дори в нощта

 

защото и на нея вяра нямаме

Луната все тъй ярко свети винаги

И гледа ни...

 

Какво красиво огледало е!

Защо тогава плашим се

От тази яркост,

Та нали е отразена тази светлина

 

И в нея нашите лица намираме

- Защо пак плачеш, МИЛИ, ТИ!?

ЛЮБИМИ МОЙ!!!

Сълзица след сълзица

Сбирам в чашката на своята душа...

 

...............

Уплашен скри се някъде страха...

А от боичките рисуващи илюзии

 

Остана само една кутийка малка,

В която днес посяхме семенца

 

Поливам ги~*

 

И израсна във кутийката

от гримове

Една уханно нежна влюбена леха

Със Ангелски сълзи поливана,

Събирани от моята ръка...

 

 

~&* ПЪТЯТ НА СЪЛЗИТЕ~&*

 

Самотни и тъжни дланите ми~Л-Е

Първи дъх 1 ноември 2011 г

( 22:00 ч)

 

http://www.vbox7.com/play:ead73583b2

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко разбирам със сърцето си! Благодаря, за нежността и красотата които се виждат навсякъде в поезията ти!
  • Благодаря Ви! Замълчавам.
  • Доста често нямам какво да кажа относно произведенията ти. Емоцията и стиховете говорят сами за себе си, а аз съм късметлийка, че мога да те чета!
    Благодаря ти за удоволствието, което ми подаряваш с всеки твой стих!
  • Харесах като балада си описала чувства в слова!Изстрадано!Прекрасно !Поздрав!
  • Сълзица след сълзица

    Сбирам в чашката на своята душа

    Това което си написала,трудно се коментира,едно заради толкова истина, която прозира от всеки ред и второ,тази чувствителна твоя душа,дето е побрала,сълзите на много поети.Нали знаеш,че поетите плачат-когато се смеят!Сърдечен поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...