Пътят се разделя
Валеше между нас раздялата студена
и мокреше през час съдбата отредена.
Сърцата, като факт, увяхнало са цвете
и губеха контакт душите ни и двете.
И в тъжните очи дори мъгла растеше.
В угаснали лъчи и любовта ни спеше.
А общият ни път от тука се разделя.
И ако има съд, то нека е в неделя.
И всеки в своя път да тръгне напосоки
със своя самосъд и с болките жестоки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
