13 окт. 2011 г., 14:00

Querer *

1K 0 3

ще те завия в най-дългото любовно изречение

в което събираш вятър от

портокалова кора изписана

със черно

ще ти събера пашкулите

сините

на сънищата затворени

във венециански прозорец

гледащ към изгрев  и вода без име

пеперудите събудени ще пусна

в косата ми от януари

когато стъпваш в лист

и  спомен на душа сънуваща зелено

ще те удавя в река

минаваща за малко оттук

е така

и ако

разголи до смърт всяка

тежка дума понесла себе си на юг

в среда от зима

скрила тишина си в  D (mia) и събота

животът започва в изречение с лилава рокля

заключила в раменете си

гладни за Бъдеще истини

в което четеш името си

отзад напред

ще те завия в най-дългото любовно изречение

с портокалов сантимент

изписан с черно

на дъното от D и вятър

започващ името ти с мен

ще те

 

 

 

*обичам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...