13.10.2011 г., 14:00

Querer *

1K 0 3

ще те завия в най-дългото любовно изречение

в което събираш вятър от

портокалова кора изписана

със черно

ще ти събера пашкулите

сините

на сънищата затворени

във венециански прозорец

гледащ към изгрев  и вода без име

пеперудите събудени ще пусна

в косата ми от януари

когато стъпваш в лист

и  спомен на душа сънуваща зелено

ще те удавя в река

минаваща за малко оттук

е така

и ако

разголи до смърт всяка

тежка дума понесла себе си на юг

в среда от зима

скрила тишина си в  D (mia) и събота

животът започва в изречение с лилава рокля

заключила в раменете си

гладни за Бъдеще истини

в което четеш името си

отзад напред

ще те завия в най-дългото любовно изречение

с портокалов сантимент

изписан с черно

на дъното от D и вятър

започващ името ти с мен

ще те

 

 

 

*обичам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...