Oct 13, 2011, 2:00 PM

Querer *

  Poetry » Other
1K 0 3

ще те завия в най-дългото любовно изречение

в което събираш вятър от

портокалова кора изписана

със черно

ще ти събера пашкулите

сините

на сънищата затворени

във венециански прозорец

гледащ към изгрев  и вода без име

пеперудите събудени ще пусна

в косата ми от януари

когато стъпваш в лист

и  спомен на душа сънуваща зелено

ще те удавя в река

минаваща за малко оттук

е така

и ако

разголи до смърт всяка

тежка дума понесла себе си на юг

в среда от зима

скрила тишина си в  D (mia) и събота

животът започва в изречение с лилава рокля

заключила в раменете си

гладни за Бъдеще истини

в което четеш името си

отзад напред

ще те завия в най-дългото любовно изречение

с портокалов сантимент

изписан с черно

на дъното от D и вятър

започващ името ти с мен

ще те

 

 

 

*обичам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...