Querer *

Oct 13, 2011, 2:00 PM

Poetry » Other

760 0 3

ще те завия в най-дългото любовно изречение

в което събираш вятър от

портокалова кора изписана

със черно

ще ти събера пашкулите

сините

на сънищата затворени

във венециански прозорец

гледащ към изгрев и вода без име

пеперудите събудени ще пусна

в косата ми от януари

когато стъпваш в лист

и спомен на душа сънуваща зелено

ще те удавя в река

минаваща за малко оттук

е така

и ако

разголи до смърт всяка

тежка дума понесла себе си на юг

в среда от зима

скрила тишина си в D (mia) и събота

животът започва в изречение с лилава рокля

заключила в раменете си

гладни за Бъдеще истини

в което четеш името си

отзад напред

ще те завия в най-дългото любовно изречение

с портокалов сантимент

изписан с черно

на дъното от D и вятър

започващ името ти с мен

ще те

*обичам

Please sign in with your account so you can comment and vote.