31 янв. 2016 г., 17:59

Работиш ли до късно в петък вечер

428 0 0

Работиш ли до късно в петък вечер

над интелектуалния продукт,

ще те смущават мисли отдалече —

от бащин край долитнали дотук —

 

родът ти че се бори, но загива,

ограбен и от свои, и отвън.

Съдбата му безмилостна, горчива,

в съзнанието екне като звън —

 

по бойните полета да умира,

враждувал със съседите безспир,

и къс по къс Родина да събира,

където внуци да живеят в мир.

 

А внуците му на гурбет в чужбина

продават сивото си вещество

и, с честен труд намерили поминък,

се вписват в едно чуждо общество,

 

доказват му, че расли на здрав корен,

те могат пак света да удивят

с идеи нови или с прочит втори,

с талант и мисъл да се утвърдят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...