Работиш ли до късно в петък вечер

над интелектуалния продукт,

ще те смущават мисли отдалече —

от бащин край долитнали дотук —

родът ти че се бори, но загива,

ограбен и от свои, и отвън.

Съдбата му безмилостна, горчива,

в съзнанието екне като звън —

по бойните полета да умира,

враждувал със съседите безспир,

и къс по къс Родина да събира,

където внуци да живеят в мир.

А внуците му на гурбет в чужбина

продават сивото си вещество

и, с честен труд намерили поминък,

се вписват в едно чуждо общество,

доказват му, че расли на здрав корен,

те могат пак света да удивят

с идеи нови или с прочит втори,

с талант и мисъл да се утвърдят.