14 февр. 2013 г., 12:44

Радост

810 0 0

Усмихнато и слънчево е всичко вън,

каква красота е, изобщо не е сън.

 

Пролетта настъпва, усещам я аз

и нямам търпение да чуя нейния звън,

напомнящ на красив елмаз.

 

С лекия си полъх косите ми да разроши,

Слънцето-мечтател да ме поздрави,

едно цвете, една усмивка и един мил поглед

да ми подари.

 

Че за тях копнея и бленувам,

искам вечно засмяна да бъда,

усмивката си топла да раздавам

и да получавам двойно в замяна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...