14.02.2013 г., 12:44

Радост

807 0 0

Усмихнато и слънчево е всичко вън,

каква красота е, изобщо не е сън.

 

Пролетта настъпва, усещам я аз

и нямам търпение да чуя нейния звън,

напомнящ на красив елмаз.

 

С лекия си полъх косите ми да разроши,

Слънцето-мечтател да ме поздрави,

едно цвете, една усмивка и един мил поглед

да ми подари.

 

Че за тях копнея и бленувам,

искам вечно засмяна да бъда,

усмивката си топла да раздавам

и да получавам двойно в замяна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...