Усмихнато и слънчево е всичко вън,
каква красота е, изобщо не е сън.
Пролетта настъпва, усещам я аз
и нямам търпение да чуя нейния звън,
напомнящ на красив елмаз.
С лекия си полъх косите ми да разроши,
Слънцето-мечтател да ме поздрави,
едно цвете, една усмивка и един мил поглед
да ми подари.
Че за тях копнея и бленувам,
искам вечно засмяна да бъда,
усмивката си топла да раздавам
и да получавам двойно в замяна!
© Ани Всички права запазени