Раждане

14 дек. 2008 г., 07:36

Поэзия » Философская

590 0 2

Облачно небе разпъва ризи,
задъждели зеници -
оглушали спомени
неслучени.
Белег избелял,
мъглите
по раменете изтънели
на хоризонта
тигелират
слънце...
топло и мокро.
Търкулва се синевата -
загушена кротост в очите
на птиците.
Шепот на неродено под крилото.

Раждане

Свързани произведения

Комментарии

Предложения