9 нояб. 2025 г., 17:41

Ракия, част 8

176 0 0

Калеко Калитко припадна под блага трапеза,

а тая домашна ричия омая акъла завчас.

Той утре ще страда от болна глава и амнезия,

боде като шипка в гръкляна пияният глас.

 

Така е зимъска, усещаш умора в баджако,

нивята ти зъзнат и никак не ти се оре.

Затуйка калеко Калитко и други ми свако

до късните доби наливат се в кръчма "Ръждивио трен"..

 

Калеко ми няма кинтаж дори за тутунна цигара,

а мъкне в торбата си ланшните леб и сужук.

Ракийната орис донася в носа му омара,

ах, блажичко рупат си лучец свако с калеко ми тук.

 

Обаче Калеко е гроги и хърка под стола сегичка,

щастлив и блажен, че пак е наядян, напит.

Над село настава зора и грачи последната птичка.

До утре, калеко Калитко, човече пиян и честит! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йотор Амер Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...