Ракия, част 8

Калеко Калитко припадна под блага трапеза,

а тая домашна ричия омая акъла завчас.

Той утре ще страда от болна глава и амнезия,

боде като шипка в гръкляна пияният глас.

Така е зимъска, усещаш умора в баджако,

нивята ти зъзнат и никак не ти се оре.

Затуйка калеко Калитко и други ми свако

до късните доби наливат се в кръчма "Ръждивио трен"..

Калеко ми няма кинтаж дори за тутунна цигара,

а мъкне в торбата си ланшните леб и сужук.

Ракийната орис донася в носа му омара,

ах, блажичко рупат си лучец свако с калеко ми тук.

Обаче Калеко е гроги и хърка под стола сегичка,

щастлив и блажен, че пак е наядян, напит.

Над село настава зора и грачи последната птичка.

До утре, калеко Калитко, човече пиян и честит!