Раковина
Душата ми е морска раковина.
Дълбока,гладка,седефено-чиста.
Към нея морето - рояк детелини,
ту лудо,ту тихо и нежно се плиска.
Понякога я подмята и - Хоп! - На вълната.
Отнася я някъде вътре съдбата...
Макар да е отвън на вид грубовата,
отвътре тя пази свенливо душата.
И когато морето я пусне само,
да я разкрие на някое мъжко ухо.
Дълбока,гладка,седефено-чиста.
Към нея морето - рояк детелини,
ту лудо,ту тихо и нежно се плиска.
Понякога я подмята и - Хоп! - На вълната.
Отнася я някъде вътре съдбата...
Макар да е отвън на вид грубовата,
отвътре тя пази свенливо душата.
И когато морето я пусне само,
да я разкрие на някое мъжко ухо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ан Все права защищены
