Doaiva (Ан)
17 21
1 авг. 2006 г., 11:47

Раковина 

  Поэзия
721 0 7
Душата ми е морска раковина.
Дълбока,гладка,седефено-чиста.
Към нея морето - рояк детелини,
ту лудо,ту тихо и нежно се плиска.
Понякога я подмята и - Хоп! - На вълната.
Отнася я някъде вътре съдбата...
Макар да е отвън на вид грубовата,
отвътре тя пази свенливо душата.
И когато морето я пусне само,
да я разкрие на някое мъжко ухо.

© Ан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??