Гледаш ме спокойно от стената,
сбран безмълвно в свойта рамка
ти, бунтарят в младостта си,
днес лукаво ми намигаш.
"Ще ти липсвам" - казваше тогава.
Аз отвръщах уверено и гневно
"Не бой се, инатът ми е доста,
ще се справя и сама без тебе"
И ето днес, след толкова години,
те гледам с откровена обич,
повярвай, всичко бих ти дала
да споделиш товара, който нося.
А той е тежичък - товарът.
За всичко, що тогава сторих,
за грешките си в живота
с доста мъка днес аз плащам.
Знам. Отнех те от сина ти.
Загърбих лесно чужди сълзи
и макар дарих ти два живота,
плащам още за греха си.
Сега те моля, слез отгоре,
подай ръка да ми олекне,
да носим двама ний товара,
макар и късно - да просветне.
© Николинка Русева Все права защищены